Архангелът се огледа бавно, невидим за човеците в града под себе си, и мислено отбеляза, че нищо не се променя в крайна сметка – хората все така отчаяно вярваха в Бог, живеейки в непрекъснат страх от смъртта и евентуалното им попадане в Ада. Само ако имаха идея, колко близо до тях стояха двете крайни точки на краткото им съществуване... Разбира се, архангелът знаеше, че не може просто да се появи пред тях – появата му неминуемо щеше да предизвика паника и ужас сред пълзящите като мравки под него души. Не само заради размерите му, които определено бяха впечатляващи (сянката му покриваше цял квартал, с всичките хиляди живи точици в него), но и заради маската му – да, бялото и златно покритие и главите на херувими, които покриваха истинската му същност, бяха божествено красиви, чисти и искрящи, но криещата се под тях същност бе доста по-зловеща. Архангелът се сепна и завъртя огромното си тяло във въздуха – какво всъщност прави тук? Кой наруши вековния му сън и го призова в този град на древна история, предателства и така сладки победи?

Лицето под сияйната маска се намръщи – възможно ли е да има грешка? Съдбата му бе определена още преди хилядолетия – възраждането на Създателя бе най-важната част от нея и точно това чакаше той, прекарвайки вековете в изпълнен с райско великолепие сън. Отново се огледа – никой! Тук нямаше никой, който да заслужи неговото божествено внимание, нищо, което да оправдае присъствието му под земното слънце. В този момент нещо рязко привлече вниманието му – малка точка, една от многото, но ярка, много по-ярка от останалите, вървеше към ръба на площада, над който лениво размахваше криле ангелът. Той се съсредоточи – точката всъщност бе жена и, което наистина го учуди, вървеше в същото междинно пространство, в което се намираше и той, като го гледаше с вял интерес.

Учуден и несвикнал да бъде видим за човек, архангелът се замисли на глас:

- Не може да бъде – не може ти да си виновна за моето пробуждане, другаде трябва да потърся причината отново да бъда призован, за да служа на Създателя...

Произнасяйки тези думи, неземното същество завъртя огромното си, полуживо-полумеханично туловище и тъкмо понечи да отлети надалеч, когато проехтя изстрел – куршумът го удари в слепоочието, в самия ръб на божествената му маска...

- Не бързай толкова, ангелче! Знаеш ли колко полезен ще бъдеш, когато приключа с теб? Онези отдолу няма да ме занимават с месеци, щом им поднеса душата ти на тепсия...

Архангелът се ядоса, а фактът, че гневът въобще не беше израз на върховна добродетел го ядоса дори повече:

- Жалка жено, аз съм Архангел, Върховна добродетел от Първия кръг, а съществуването ми, обвързано със самото бъдеще на този свят, е пряко свързано с...

Проехтяха още два изстрела, които надраскаха сериозно ангелското лице и прекъснаха тирадата му.

- Нямам време и желание да слушам приказки – забелязала съм, че веднъж започнете ли, трудно може да ви прекъсне човек. Нещо, което съм се научила да избягвам, когато мога – каза с усмивка жената.

Това дойде в повече на принципно представляващия доброто и бялото Архангел – да си гледат работата добродетелите и престореното поведение на смирение и мъдрост – с рев, който разклати самите основи на града под него, архангелът изстреля чиста божествена енергия в площада, унищожавайки не само преходното дело на човеците, но и самата земя, върху която бе построено то. От недрата й заизригваха високи стълбове магма, които за секунди превърнаха площада в клокочещ гроб както за наглата човешка жена, така и за стотиците разхождащи се наоколо нищо неподозиращи хора.

Усещайки утихването на гнева си, съществото отново се обърна и размаха криле, които щяха да го отведат далеч оттук, но в този момент нови два куршума се забиха в маската му. Невярващ на очите си, архангелът видя жената, устремена право към него. Скоростта й бе невероятна – грациозният й бяг нагоре по изхвърлените от взрива отломки ги караше да изглеждат сякаш замръзнали във времето...

- Вещица! – успя да възкликне изненадано божествената рожба, преди огромна демонска ръка, появила се от нищото, да запрати огромното ангелско туловище стотици метри назад със зверски удар.

Това променяше всичко – той щеше да се разправи с тази незнайно откъде появила се вещица и щеше да го направи бързо, грубо и категорично. Или поне така си мислеше преди минути – в момента бе зает да се бори за самото си съществуване не с някой демонски лорд, а с обикновена смъртна жена, пък била тя и вещица. Тъкмо когато усети как безсилието и унижението му го сковават в нелогичен за него ужас, вещицата побягна, избягвайки поредния му удар.

- Хах! - засмя се вътрешно архангелът – явно си надценила човешките си способности, вещице!

Но защо бягаше не толкова надалеч от него, а сякаш се бе устремила право надолу, все едно искаше да хване нещо, което й се е изплъзнало? Ангелските очи се взряха по-силно… Да, пред нея наистина летеше някаква червена прашинка, но... Не, не е възможно това да е...

В крайна сметка, оказа се, че е точно това – в последните мигове на хилядолетния си живот, Архангелът, сътворен от всесъдържащия и всевиждащ поглед на Създателя, отново и отново прехвърляше последните минути в съзнанието си – след като успя да хване изпуснатата секунди преди това кървавочервена близалка, вещицата продължи систематичното му унищожение. Трудно му беше да повярва, че това се случва в действителност. Все пак, напомни си той, това бе неговата съдба и не можеше да има грешка. Събирайки сетните си сили, великолепното някога създание раздвижи разкъсаните си устни:

- Вещице, ти си избраната, ти си тази, за която се говори в пророчеството и моето жертвоприношение е само стъпка към претворяването на Създателя, който...

Отекнаха още два изстрела:

- Наистина, не спирате да говорите – това е и най-големият ви проблем, момчета – просто не знаете кога да спрете.

Последните думи на вещицата отекнаха в кървящите уши на някога величественото въплъщение на Върховна добродетел, преди дългите ръце на стотици демони да се пресегнат през измеренията и да завлекат останалата под формата на кървава купчина негова същност завинаги в Ада. А на заден фон вещицата вече се чудеше на глас дали наистина трябва да върви толкова дълго пеша. С тези високи токчета.

Bayonetta е игра, която няма да се хареса еднакво на всички. Което е съвсем нормално, но ми е тъжно за тези, които дори няма да й дадат шанс, само защото още на концептуално ниво тя бяга далеч от обичайното и стандартното. Казвам го, защото Bayonetta е най-добрият търд пърсън екшън, който имаш шанса да играеш поне до премиерата на God of War III . Играта, всъщност, е съставена от такава непрекъсната поредица от положителни страни, че са необходими сериозни детективски умения (и камео от Робърт Дауни Джуниър ), за да откриеш сред тях дребните минуси. Какви са те и защо не трябва да те е страх от тях ще разбереш по-надолу, но сега започваме по изконния и наложил се като добра практика ред, а именно – с историята:

Long since erased from the records of time,

There once existed two European clans who served as overseers of history for the powers that be.

The clans paid each other great respect, and their efforts to maintain the balance between them defended the just passage of time.

Yet, one day, that balance was toppled.

Познато, нали? Както бе споменато и в превюто на играта , това е всичко, което знаем за историята, защото главната героиня страда от остра форма на амнезия, в следствие на вековете, които е прекарала погребана жива на дъното на дълбоко езеро. Доста скромна информация, която в никакъв случай не ни подготвя за бруталното начало на играта, нито ни обяснява какво правим на падащата огромна часовникова кула и защо, по дяволите, биваме атакувани от цели ята ангели. Тъкмо когато приятният шок от тази първа битка стихва, играта променя темпото и плавно преминава към една от най-добрите откриващи сцени, които съм виждал в последните години (следи за препикаването на определен гроб и погребването на определен човек в същата тази сцена; Камия е болен и много правилен пич).

И така, играта те хвърля направо в действието, без да ти остави време да размишляваш какво и защо се случва. Не се притеснявай, обаче – постепенно, с всеки диалог, който проведеш и всяко късче информация, което намериш, нещата ще идват на мястото си, чак до епичния финал. За да не останеш с грешни впечатления обаче трябва да те предупредя – фабулата на Bayonetta няма да спечели награда за оригиналност и не е нещо невиждано, просто е пресъздадена повече от добре и историята на Тъмните вещици, Светлите магове и общата им съдба наистина увлича и ще пожелаеш да я разнищиш докрай. Самото разнищване, прочее, се осъществява чрез филмчетата в играта, спомените на Байонета и разнообразни записки, които ще откриваш в хода на играта.

Don’t fuck with a witch!

Това, което ще осъзнаеш доста бързо обаче е, че всъщност историята не е центърът на това заглавие, а само фон, на който изскача истинският фокус – самата Байонета , около която се върти абсолютно всичко. Играта съществува единствено и само заради нея, като това е показано ясно и категорично. О, как е показано само! Байонета е най-пълнокръвният и носещ собствен дух персонаж, който съм виждал, откакто навремето ни запознаха с Крейтъс . Всичко в нея е изпипано и полирано до абсолютно съвършенство – от визията й, която не може да разочарова никой хетеросексуален мъж (че и хетеросексуална жена), та до самото й раздвижване, озвучаване и техническо изпълнение, което кара Кървавата Райна да изглежда тромава като стара крава и може да разреве допълнително Неро като го прати в някой ъгъл, където да реже чувствителните си вени.

Всъщност, присъствието й в такава степен е фокус на цялата игра, че вещицата прекъсва абсолютно всеки бос в моменти, в които самите босове разкриват важни за историята факти и които обикновено се слушат с голям интерес от играча. Защо? Ами, защото те не са важни – важна е Байонета , начинът по който срива от бой същия този бос, стилът с който го прави, близалката, която държи в уста и начинът, по който косата й се отделя от тялото на забавен кадър. В това отношение произведението на Камия оставя на обиколки по-назад цялата си конкуренция в лицата на Данте , Крейтъс , Риу и прочее героични месомелачки, като същевременно успява в нито един момент да не се взема насериозно. Напротив, към абсолютно всичко – от леката любовна нишка, та до особено кървавите завършващи движения – е подходено с неподправен хумор, изключителен стил и сериозно намигане към играча. Неслучайно в нета е пълно с различни статии и дискусии, посветени на препратките от Bayonetta към стари и настоящи игрални хитове – от брилянтното Assassins’ Creed изпълнение на разследващия журналист Лука , през ремиксите на стари класики на SEGA под формата на отделни нива, та до почти директно взетата от God Hand битка към края. Играта няма да те остави да скучаеш нито за секунда и до самия си финал непрекъснато ще ти поднася сцени и реплики, които ще те карат да се хилиш, дори когато вече не усещаш пръстите си, изтръпнали от хилядното поред успешно комбо.

Споменавайки думата “комбо”, плавно преминаваме към най-голямото бижу в короната на Bayonetta – геймплеят и по-точно – бойната система. Както и в посочената по-горе God Hand тук имаме на разположение геймплеен елемент, който отива отвърд оценяването с цифри. Бойната система на играта е връхната точка в жанр, за който честно казано си мислех, че съм видял всичко и не мога да бъда изненадан. За щастие се оказа, че се заблуждавам сериозно и Bayonetta ме обори по всички показатели, като скоростта, адреналинът и плавността на екшъна в играта са на абсолютно ново ниво. Нашата вещица във всеки един момент има в наличност към 4-5 оръжия, с които сее смърт сред враговете си. Нека преброим – Байонета започва с 4 револвера – 2 в ръцете и 2, прикрепени към високите токове на ботушите й, като освен тях разполага и със сякаш живата си коса, която служи за призоваване на личния й демон, на когото е продала душата си. Постепенно в хода на играта ще събираш различни (цели или на парчета) музикални плочи, със записани на тях ангелски гласове, с чиято помощ загадъчният барман Родин (изпълняващ ролята на своего рода голям брат на Байонета ) ще примамва различни демони, използвайки силата им за създаване на нови оръжия. Те варират от двойка пушки помпи, през адски камшик, две базуки, мечове и дори зимни кънки, като повечето от тях могат да се екипират както в ръцете, така и на краката на вещицата. Всичко това позволява създаването на атакуващи комбинации, каквито просто не си виждал, защото пичовете от Платинум наистина са дали воля на въображението си и са сътворили комбота от друго измерение.

Нещо повече, във всеки един момент може с едно натискане на левия тригър да смениш наличния комплект от оръжия с алтернативен такъв, което прави навързването на атаките още по-зрелищно и брутално – подхващаш даден враг с меч, като след няколко бързи удара с острието скачаш и риташ, при което с едновременен изстрел на двете базуки закрепени към краката на вещицата горкото ангелче се превръща в кървава мъгла и дъжд от окървавени пера; още докато падаш, оръжията са изчезнали – на мястото на китките вече се намират два портала, от които изригват огромни огнени демонски лапи, а на краката стоят двойката помпи, готови да разкъсват ангелска плът – това е повече от типична сцена в играта, която се развива в рамките на максимум три секунди и, да, велико е!

Но комботата и кървавият екшън биха били нищо, ако не бяха допълнени с изключително интуитивното управление на Байонета и прекрасната система за ориентиране в иначе страшно бързите действия на екрана. Когато показах играта на приятели, въпросът който ми зададоха, беше как се ориентирам какво се случва по време на битка, защото действието било доста забързано. Това ме накара да се замисля и да погледна по-внимателно този аспект от геймплея. Отговорът не закъсня – тази част е премислена и полирана до съвършенство от Платинените пичове – всеки удар, който се насочва към теб по време на битка е озвучен така, че повишава силата на звука си от началото на движението до евентуалния контакт с Байонетката . Тези кратки звуци са толкова ясно отличими в голямото меле, че спокойно можеш да задействаш Witch Time-a и със затворени очи, стига да понатрупаш нужния опит и да не те бият от няколко страни едновременно. Същото важи и за различните изстрели и чардж атаки към героинята. Допълнително, всяка атака е анимирана така, че я оръжието, я самото същество срещу теб ще проблесне издайнически, когато я стартира, давайки ти половин секунда за натискане на десния тригър, с който да я избегнеш.

По-горе споменах Witch Time-a, елемент от същия този геймплей, който ще ти донесе незабравими моменти. Идеята е следната – когато успееш да избегнеш насочена към теб атака в последния възможен момент, времето се забавя неимоверно за враговете и в продължение на няколко секунди можеш да осъществяваш безнаказана сеч над ангелско белите им главици. По-нататък в играта ще имаш възможност да закупиш и техниката Bat Within, която ще ти позволи да активираш Witch Time-а дори когато си се забавил и понесеш удар – тогава, ако си достатъчно бърз, натискането на десния тригър ще накара вещицата да се разпадне на няколко прилепа, като по този начин не понасяш щети и пак активираш вещерското време. За Wicked Weave атаките (използването на косата) няма смисъл да говоря – ще ги видиш сам на всички клипчета. За малко да пропусна – с всеки успешно нанесен удар, Байонета пълни част от своята магическа сила (изобразена под формата на редица от кръгчета под “кръвта” й) – ако успееш да нанесеш достатъчен брой удари, без да понесеш такива, получаваш правото да изпълниш някоя от многото Torture атаки над божествените пратеници. Въпросните са нещо като духовен наследник на God Reel атаките от God Hand и представляват различни изтезания, които, особено при по-слабите противници водят до неминуема смърт. Вкарването в желязна девица, бесенето на бодлива верига, рязането на глави с гилотина и разцепването на врагове с моторна резачка са само част от тях и, да, брутални са. Всяка Torture атака дава сериозен бонус от точки/пари под формата на ангелски ореоли, като този бонус може да бъде дублиран, ако в момента на активацията на съответната атака запълниш появилата се на екрана скала, натрупвайки Megatons към нея. При битките с босовете няма Torture атаки, но принципът е същият, когато изпълняваш върху тях различните Climax атаки, които сърце не ми дава да ти спойлна.

Всяко ниво се състои от поредица от битки, наречени Verses, като всяка от тях се оценява индивидуално с определен “медал” – от никакъв (мнооого зле трябва да си, за да го заслужиш), през каменен, бронзов, сребърен, златен, платинен и, най-накрая, чист платинен (Pure Platinum). Бъди спокоен – последният може и да не го видиш изобщо при първото изиграване. В края на нивото, на база натрупаните медали, получаваш обща оценка, която рефлектира върху паричен бонус, под формата на вече споменатите ореоли. Ще забележиш, че понякога в крайната оценка ще има празни места – те са следствие от това, че по време на нивото си изпуснал една, две или всичките тайни мисии, представляващи битки в т.нар. Alfheims, които освен сериозно предизвикателство, са и начинът да набавиш така необходимите ти бонуси върху life bar-a и маната (които се събират на същия принцип, като в Devil May Cry ). Всяко от тези нива има времево ограничение, както и специфични условия, но пък можеш да го преиграваш до безкрай, както и да се откажеш по всяко време, като дори си тръгваш с парите, натрупани от неуспешните опити.

Няколко съвета – по време на битките, в които трябва да ползваш само Wicked Weave атаки, най-доброто комбо е PK-K (както P е удар с ръка, K e ритник, а тирето е кратка пауза); в случаите, когато се бориш с горящи врагове (които не можеш да удариш с нормална атака), най-добре е да ползваш най-полезното комбо с меча – PKP – адски бързо, взима доста и удря всички врагове на една равнина, в полукръг пред вещицата. И още нещо – щом ъпгрейднеш достатъчно маната, ще можеш да събираш енергия за повече от една Torture атака.

Блазнещо е да събереш поне две и да убиеш някой от по-силните врагове без никакви ядове, но трябва да си сигурен в себе си, защото един-два удара и маната ще падне. В тези битки по-скоро ползвай атаките веднага щом можеш, просто избирай най-кофти ангелът в съответната ситуация и се отървавай от него овреме. Друг начин за натрупването на пари е бонус играта Angel Attack след всяко ниво, която е доволно дебилна и чудесно се вписва в общата атмосфера.

С натрупаните пари можеш да посещаваш бара на демонично изглеждащия и пълен с лафове (ако и повтарящи се) Родин . Там ще можеш да ги похарчиш както за закупуване на техники (Bat Within и Crow Within са задължителни!), така и за различни айтъми (отново задължителни са покачващите живота и маната сърца и перли). Останалото са подобрени версии на някои от оръжията, секция с променящи напълно геймплея аксесоари (много скъпи и подходящи за по-високите трудности) и бонус предмети. Каквото и да правиш, няма да успееш да купиш всичко, което пожелаеш, от първото изиграване. Може да не успееш и от второто, което прави играта особено подходяща за преиграване, защото всеки от предметите определено си струва (различни костюми на Байонета – също). Това всъщност е направо чудесно, защото след преминаването на играта на normal се отключва hard трудността, която всъщност кара заглавието на Platinum да блести – на hard започваш с всички предмети и умения, с които си завършил нормалната игра, но враговете са по-силни и още в гробището ще срещнеш противници, които иначе се появяват чак след средата. Черешката на тортата, пък (за наистина упоритите и задобрели играчи), е Infinite Climax трудността, при която Witch Time-а е изключен и самите битки са доста грубо и адреналиново изживяване…

Ако трябва да обобщя – геймплеят е брутална комбинация от скорост, агресия, сила и достатъчно разнообразие, за да не ти писне нито за миг. Тази полираност може да те накара да се замислиш как е възможно още първата част на дадена игра да достигне такава висота (при DMC , например, върхът беше достигнат в тройката), но и този въпрос има отговор – Камия и компания просто са взели всичко работещо в жанра до момента, изстъргали са излишното и са добавили фантазия, стил и още повече скорост, показност и достоверна недостоверност , за да достигнат до върха в жанра от раз. Щедрите заемки от Devil May Cry и God Hand са налице, но не можем да се сърдим на пичовете, задето са се вдъхновявали от самите себе си, особено когато получаваме подобен краен продукт.

След като подробно ти разказах за това какво ще играеш, нека поговорим за това какво ще гледаш и слушаш междувременно. Графично Bayonetta впечатлява на места, а на други е просто много добра. Визията напомня като качество четвъртата част на Devil May Cry , като разбира се, е едно ниво отгоре, що се отнася до мащабност и размах. Допълнително, визуалното великолепие, дължащо се най-вече на работата на арт отдела, се задвижва с почти непоклатими 60 кадъра в секунда, което си е сериозно постижение, при положение че най-сетне си имаме напълно свободна камера. Време беше, мен ако питаш. Отново, разнообразието е налице – пред очите ти ще бъдат изобразени падащи в бездънни пропасти кули, спокойно, сякаш неподатливо на времето градче, студеният модерен вид на острова, тихите и спокойни райски земи, гигантски храмове и огромни пещери. Всяко ниво носи собствена атмосфера и прекрасно прелива в следващото, спестявайки ти скуката. Най-добър пример за това може да бъде френетичната скорост на Route 666 и последвалата промяна, когато попадаш на съвсем неочаквано място след него. Задължително трябва да се спомене мащабът на играта – няма по-големи и правени със замах бос битки – забрави Колоса в God of War , той е джудже в сравнение с Върховните добродетели, които ще трябва да пратиш – Буквално – по дяволите .

Същото важи и за музиката – от епичните ангелски хорове и джазови композиции, до захаросаната, но странно прилягаща на битките мелодия, всичко е изпипано така, че визия и звук определено се сливат в едно. Има места, където просто ще стоиш и ще се оглеждаш, наслаждавайки се на музиката и гледката – малък оазис от спокойствие, колкото да вдъхнеш малко живот в изтръпналите си пръсти, преди да продължиш напред. Озвучаването на героите също е попадение в десятката или казано по друг начин – очаква те очарователна би-мууви стилистика в God Hand /Devil May Cry /Resident Evil стил, но това беше ясно още от първите клипчета, така че няма да бъдеш изненадан.

Не е зле да спомена, че визията и музиката са причината не всеки да хареса играта – нещата, които казах за тях са факт, но също така е факт, че играта бяга от стандартното и саундтракът й, например, няма общо с агресията на Дяволите, които могат да плачат . Също като при концепцията за Ада и Рая, тук всичко е обърнато с хастара навън, което може да отблъсне по-традиционно настроените играчи. Колегата doomy , например, би направил много непристойни неща с Лука и Сериза , само на база на техните гласове. Смятай.

Друг момент, който може да бъде отчетен като слабост, е липсата на истински филмчета на места, заместени от статични кадри, направени като филмова лента и озвучени на заден план. Не знам дали е дизайнерско решение или липса на бюджет/ръшване на играта, но има хора, които се оплакват от тях. Лично за мен, обаче, те определено допринасят за цялостната атмосфера на Bayonetta . Освен това стандартни кътсцени не е като да няма в обилни количества, така че недоволството е по-скоро колкото да се спомене нещо.

Това, което определено може да те подразни обаче са quick time ивентите, които са много добри, но се появяват почти винаги в края на даден синематик и обикновено даденото ти време за реакция е по-малко от секунда, което често означава срив във финалните точки след нивото. Нищо, което преиграване на същото не оправя обаче. А както вече казах, преиграването е задължително, ако искаш да се потопиш до край в Bayonetta . От Платинум знаят това и ти дават шанса да минаваш по колкото пъти искаш дадено ниво, след като веднъж си го завършил, без дори да ти се налага да си превъртял цялата игра преди това.

Заключение :

Bayonetta си постави цел и я постигна. Бляскавата й, по ласвегаски шарена, избухваща в очите и заслепяваща атмосфера може да се нарече прекалена, несериозна, претруфена и дори глуповата, но нито за момент не е скучна, сива, дотягаща, а ти няма да се зачудиш колко пъти си виждал нещо подобно в десетки други игри. Вещицата с револвери на токовете е свеж полъх в жанр, в който тежките поглед и големите мускули са традиция. Но най-хубавото от всичко е, че дори когато разнообразието, въображението и мащабът спрат да ти правят впечатление, играта продължава да бъде все така силна, защото водещ остава бруталният геймплей. Браво на Камия и компания, който печелят форплеен Pure Platinum !

------------------------------

Xbox 360 vs PS3

И двете версии вървят в реална 1280х720 резолюция, но това е може би единствения елемент, в който двете игри са равностойни. Да започнем със загубите – първо, кадрите са секунда при PlayStation 3 са на половината на тези, при които върви Xbox 360 версията на играта. А това е прецедент, който поне ние не се сещаме да сме срещали до този момент. Предвид факта, че Bayonetta е чистокръвна екшън игра, съвсем предвидливо от Platinum са създали графична платформа, която се цели в 60 FPS. И до голяма степен Xbox 360 варианта поддържа фрейм от порядъка на 50-55, като доста често удря и магическото число 60. Не така стоят обаче нещата с PS3 версията. Изключително редки са случаите, в които фрейма чуква 40 кадъра за секунда, като цифрата пада под 30 кадъра по-често, отколкото ги надвишава. В тестовите ни на PS3 версията имаше моменти, в които се загубваше цялата идея за бърз и магнетичен екшън, тъй като фрейма се срива до около 20 кадъра за секунда.

Другият генерален проблем на PS3 варианта е времето за зареждане. Говорим за лоудинг екрани с продължителност над една минута, както и няколко секундно зареждане при вземането на всеки предмет или влизане в инвентара. Буквално днес от SEGA разпространиха кръпка за PS3 варианта, която позволява инсталиране на версията за конзолата на Sony . За радост на притежателите на тази платформа, това на практика изчиства всички проблеми със зареждането. Което не означава автоматично, че Xbox 360 Bayoneta -тата не зарежда все още по-бързо.

И още, текстурите и всички видове ефекти, за които се сетиш са с по-ниско качество при PlayStation 3 . Дори нормъл мапинга е с занижено ниво при PS3 , което прави доста елементи при PlayStation 3 варианта да изглеждат плоски. Текстурите в много моменти са забележимо по-мазни от същите в Xbox 360 версията, прозрачността също страда при PS3 .

Освен това, някой умник от SEGA е вкарал абсолютно ненужен блър в кът-сцените на играта, които правят всичко в PS3 варианта да изглежда далеч по-размазано и ниско-контрастно. И сам можеш да се досетиш, че подобен проблем при Xbox 360 версията не съществува. Ако програмистите от вътрешното студио на SEGA са изпитвали толкова много проблеми с директното портване (а по всички личи, че са имали такива), въпросните просто можеха да реенкоднат кът-сцените от Xbox 360 версията и да ги поднесат като видео в PS3 варианта. Предвид капацитета на Blu-Ray медията, която използва PS3, това нямаше да бъде никакъв проблем.

След патчът за PS3 , Bayonetta за въпросната конзола вече е напълно играема и определено е страхотна игра. Но класическия статут, който има Xbox 360 варианта просто няма как да бъде постигнат от PS3 версията. На ниво визия и цялостна презентация говорим за разлика от сорта да гледаш Властелинът на Пръстените на DVD и VHS .

Иначе, съдържанието и на двете версии е едно и също. Без абсолютно никакви разлики, което е напълно разбираемо, предвид директния порт, който е направило вътрешното студио на японците.

Ако разполагаш с двете платформи и искаш да усетиш действително какво е творил в продължение на две години Камия е повече от наложително да заложиш на Xbox 360 варианта на играта. След кръпката Bayonetta за PlayStation 3 е далеч по-приятна за игра, но силно се надяваме това да бъде един от последните пъти, които ще отбелязваме толкова фундаментални разлики между едно и също заглавие за двете платформи. PS3 определено може повече (справка Uncharted 2, God of War III, Heavy Rain и т.н.). Не на последно място обаче, за кой ли път се доказа неписаното правило, че игрите писани специално за Xbox 360 просто не могат да бъдат портнати директно без колосална загуба на качеството за платформата на Sony .

А ти спирай да четеш и направо се отправяй към най-близкия магазин и поръчвай Bayonetta . Толкова болна и в същото време качествена екшън игра не е излизала от времето на Devil May Cry 3 ...

В сравнителния текст са използвани конкретни данни от Beyond 3D